|
|
Милиардерът дисидент
Петролен магнат в стъклена клетка иска да бъде следващият Сахаров на Русия
Автор: Сюзън Гласър и Питър Бейкър | 05 юли, 13:42
 |
Човекът в стъклената клетка вече не е доминиращата фигура от преди.
[Reuters] |
Пробождан с нож, шпиониран, затварян в единична килия. Активите на петролната му компания - конфискувани от държавата, състоянието му - разпиляно, семейството - разбито. Сега, след почти 7 години в сибирски лагер и московски затвор, отново е в съдебната зала, седнал в стъклена клетка в очакване на нова присъда, която може да го остави в съвременния ГУЛаг през остатъка от живота му. Всеки ден го показват като музеен експонат в онова, което синът му горчиво нарича психарски аквариум.
В миналото Михаил Ходорковски беше най-богатият човек в Русия, най-мощният от олигарсите, изплували по време на постсъветската треска по първоначалното натрупване на капитала и собственик на 2% от световното петролно производство. Сега той е най-известният затворник в Путинова Русия, символ на това колко е опасно да предизвикваш Кремъл и автор на непрестанен поток от гневни филипики срещу жалкото състояние на обществото. В една страна, където публичното пространство е политическа пустош, неговият случай и писмата му от затвора носят полъха на една друга епоха. "Няма съмнение, пише той от стъклената си клетка, че в съвременна Русия всеки, който не е политик, но действа срещу политиката на държавата и в името на обикновените и всеобщо признати човешки права, е дисидент."
Парадоксално звучи идеята, че дисидент може да бъде човек със сметки в задгранични банки и армия от адвокати и публицисти, произвеждащи блогове и туитове от негово име от безопасни места в Лондон и Вашингтон. Тя е доста далеч от сиромашката затворническа и заточеническа съдба на хората, въплътили понятието дисидент през съветската епоха - дръзналите да тръгнат срещу мощта на комунистическия режим Сахаров, Солженицин и другите като тях.
И въпреки това в днешна Русия Путин и близките му ветерани от КГБ разгромиха опозицията, изолираха неколцината оцелели от Борис-Елциновата епична, макар и опорочена, революция и гарантираха липсата на обществена сила с потенциал да подкопае господството им. Максималното, което могат да направят днешните реформатори, са малобройни протести като събирането на миналата Нова година, когато беше арестуван 82-годишен активист, облечен в костюм на Снежанка.
Стана така, че откритото изправяне срещу властта днес е дело на един принц на крадците със съмнително минало, милиардер дисидент на новата епоха в страна, съблякла съветската си кожа, но запазила авторитарния си скелет. От стъклената си клетка Ходорковски дразни с думите си режима при всяка възможност, а последният засега се оказва неспособен да спре изявленията му, систематично контрабандирани до руските вестници, до образования елит, както и до широк кръг международни медии. През март, по случай една година от последното му дело, той нарече доминирания от службите за сигурност "конвейер", заместил правосъдната система, "гробокопач на съвременната руска държавност". Мрачното му предсказание е, че "неговото разрушение ще стане по традиционния за Русия начин - отдолу и с кръвопролития". Писанията на Ходорковски дори му донесоха литературна награда тази година за кореспонденцията му с известната руска писателка Людмила Улицкая.
Финансовата му битка срещу Кремъл се води в европейски съдилища, което вбесява съветниците на Путин, а престоят му в затвора е систематичен дразнител в руско-американските отношения. Американският президент Барак Обама постави въпроса преди посещението си в Москва миналата година, а в доклада на Държавния департамент за човешките права от месец март Ходорковски бе включен в групата от шестима посочени поименно руски политически затворници. "Задържането, осъждането и по-нататъшното третиране на Ходорковски, се казва в доклада, поражда загриженост относно спазването на законовите процедури и върховенството на закона."
Но въпреки всичко малцина в днешна Русия чуват гласа на Ходорковски. Медиите, контролирани или тормозени от властите, му отделят малко внимание. Политическите партии, които той навремето финансираше, на практика са изхвърлени от националната политика. Много руснаци са солидарни с Путин, който миналия ноември сравни Ходорковски с гангстера Ал Капоне, с което подсказа, че може би той също е отговорен за убийства, но се налага да бъде съден за финансови престъпления.
Докато Кремъл разсъждава по въпроса какво да прави с Ходорковски, прокурорът употребява дните на процеса, изчитайки монотонно 186 папки петролни договори, счетоводни формуляри и други документи, като не прави никакъв опит да обясни какво отношение имат те към обвинението, че Ходорковски оглавявал организирана престъпна група и присвоил почти 350 млн. тона петрол в периода 1998 - 2003 г. (всъщност това е цялото производство на компанията му ЮКОС) и изпрал над 24 млрд. долара от получените постъпления. Дори и колегите му прокурори не могат да сподавят прозявките си, а очите на съдията се замъгляват, докато Ходорковски прилежно чете своите екземпляри, правейки по тях бележки със зелен флумастер. Скуката беше нарушена само един ден, когато Ходорковски се оплака на съдията, че един от охраната му пречи да вижда.
Ето до това се свежда животът му - да моли за по-добра видимост на своя показен процес. "Моята съдба, ни написа той един ден от стъклената си клетка, се е превърнала в отражение на съдбата на моята страна. Това вече се е случвало в историята. Днес, когато четем Солженицин, Шаламов, Алексей Толстой, разбираме от съдбата на техните герои историята на своята страна по-добре, отколкото от сухите хронологии в училищните учебници. Може би моят живот ще помогне за по-доброто разбиране на днешна Русия - той ще стане символ на промените."
Ако Ходорковски се окаже прав, че преживяното от него е един от детайлите, които символизират западащата руска демокрация, то това е историята на сбърканите главни герои, тайните помисли и съкрушените идеали. "Това е литература, абсолютно", каза Григорий Чхартишвили, който под псевдонима Борис Акунин е един от най-успешните живи романисти в Русия. Макар че никога не се е срещал с Ходорковски, Акунин започва кореспонденция с него, виждайки в случая му притча за властта, парите и интригите. Той нарича това руската афера "Драйфус". "Ако си бях измислил такъв роман, каза ни той, никой нямаше да ми повярва."
Ходорковски е на 46 години, но сега изглежда много по-възрастен - нисък, слабичък човек с посивяла четина на мястото на предишната му коса. Човекът в стъклената клетка вече не е доминиращата фигура от преди. Тогава Путин започваше кампанията си за консолидиране на властта - превземаше независимите телевизии, прокуждаше опозиционните партии от парламента, премахваше изборите за губернатори и принуждаваше оспорилите властта му олигарси да напуснат страната. Ходорковски беше този, който отказа да си тръгне.
Син на инженер-химици, той отраснал като човек от старата система - комсомолски ръководител, който искал да управлява завод. Баща му, Борис, бил поклонник на Сталин ("по-късно се оказа, че той е бил такъв мръсник", прискърбно ни каза Борис) и макар че майка му Марина се отнасяла скептично към системата, не оспорвала идеалите на сина си. "Той беше вярващ", ни каза тя. "Държеше портрета на Ленин и червено знаме над бюрото си." Едва много по-късно започнал да вижда нещата различно. Ходорковски заявява пред Улицкая, че романът на Солженицин "Един ден от живота на Иван Денисович" променил живота му. "Бях разтърсен, писа той. Презирах Сталин, защото опетни делото на партията заради култа към собствената му личност."
Макар че е продукт на системата, малкият Миша бил бунтовно дете. Неговите роднини и приятели разказват много истории за конфликти с фигури на властта. "Той постоянно спореше с нас", спомня си Борис. "Така ми се искаше да го набия. Но така не бива с децата." Надежда Злобина, негова приятелка от трети клас, си спомня как Миша се опълчил срещу учителката по химия и повел класа. "Никога не се страхуваше да спори с учителите, каза ни тя. И ето че каза нещо на Путин - това не ме изненада, защото той никога не се боеше да изразява мнението си."
И все пак Ходорковски не е Солженицин. Може и да е бил инат, но стремежът му най-вече е бил към придобиване на пари и власт. С идването на перестройката той започва да експериментира с методите за бързо забогатяване. През 1988 г. учредява собствена банка, "Менатеп", през която минават държавни пари към държавните предприятия, присвоявайки си огромни печалби, като трупа долари във време на огромно обезценяване на рублата. До 30-годишна възраст купува държавни активи чрез манипулирани търгове. През 1995 г. се сдобива с контрол върху ЮКОС, тогава втори по големина нефтопроизводител в страната, за жалките 309 млн. долара на търг, който за негово удобство се провежда от собствената му банка "Менатеп".
Ходорковски си спечелва много врагове - принуждава чуждестранни кредитори да му опрощават дълговете, като ги заплашва с дела в корумпираните руски съдилища, мами инвеститорите, като издава нови акции, за да разводни собствеността им. "В началните години той играеше разни игри, казва Сара Кери, американска юристка, която по-късно става член на управителния съвет на ЮКОС. Не смятам, че бяха незаконни повечето от тях, защото нормативната уредба беше толкова откъслечна."
Но към 2001 г. Ходорковски вече мечтае да играе на международната сцена и заявява, че ще изчисти дейността си. Реинвестира в компанията част от печалбите си, подобрява техническата база, наема западни специалисти и възприема западни счетоводни практики, междувременно удвоява производството на компанията и я превръща в най-големия руски нефтопроизводител, който се намира пред прага на сливане на стойност 45 млрд. долара. "Вършеше първокласна работа", казва Кери. "Компанията не беше идеална, но идеални компании нямаше. ЮКОС се движеше открито и енергично в правилната посока."
Освен това Ходорковски набира и по-голямо влияние в руското общество, опитвайки се да се застъпва за демокрацията и върховенството на закона по западен модел. Той учредява благотворителната организация "Открита Русия" и раздава десетки милиони долари на организации, защитаващи човешките права, фондации и политически партии с критично отношение към Кремъл. Освен това старателно култивира контакти във Вашингтон и други западни столици в процеса на своите преговори с международни петролни гиганти за евентуални сливания. Твърди, че в рамките на един живот е преживял три поколения рокфелеровци - алчен капиталист, след това стълб на бизнеса и накрая филантроп. По време на това преобразяване отидохме да се срещнем с него в неговия облицован с дървен фурнир офис в Москва и го попитахме дали се стреми към изчистване на имиджа си. "Не, отговори той. Става въпрос за душата."
Може и така да е било, но душата на Ходорковски се съревновава с неговото его. Когато Путин идва на власт, той казва на олигарсите, че могат да си задържат придобивките от сенчестото първо десетилетие на демокрацията, стига да не се противопоставят на властта му. Ходорковски не ще да слуша. Той се стреми да контролира голяма част от парламента, а някои негови съюзници дори са осведомени, че има амбицията да стане министър-председател, макар че самият той отрича. В своите новоизлезли мемоари лорд Джон Браун, бившият изпълнителен директор на "Бритиш петролиум", си спомня как слушал Ходорковски да се хвали с влиянието си в парламента и как бил шокиран от дързостта му. След това Браун си спомня как Путин му казал: "Поел съм повече мръсотия от този човек, отколкото ми трябва."
Кулминацията идва на една среща в Кремъл, на която Ходорковски чете на Путин лекция за корупцията в една държавна приватизационна сделка. "Путин направо експлодира", разказва един от високопоставените му съветници. Пет месеца по-късно бизнес партньорът на Ходорковски Платон Лебедев е арестуван, а Ходорковски получава предупреждение да напусне страната. Той отказва. "Западът го приемаше, казва Алексей Кондауров, бивш високопоставен ръководител в ЮКОС. Мисля, че всичко това го караше да надценява сигурността си." През октомври 2003 г. въоръжени и маскирани агенти на наследилата КГБ ФСБ нахлуват в частния самолет на Ходорковски на пистата в Новосибирск и го задържат. Впоследствие го осъждат на 8 години затвор за измами и неплащане на данъци, а държавата конфискува по-голямата част от ЮКОС, което дори икономическият съветник на Путин нарича измамата на годината.
Този епизод разстройва илюзиите на Запада. "Всички се бяхме срещали с него, неотдавна ни каза Кондолиза Райс, която по това време беше съветник по националната сигурност на американския президент Джордж Буш-младши. Всички бяхме някак си изненадани от цялата тази безпощадност. Всички се застъпихме за Ходорковски. Когато погледна назад, казва Райс, виждам какъв вододел, всъщност беше това."
Как се прави дисидент? В продължение на 10 дни след издаването на присъдата Ходорковски изчезва. Най-накрая, на десетия ден, жена му Ина получава писмо, в което се казва, че той се намира в сибирски затворнически лагер на 4700 км от Москва. Пратили го там с влака като единствен пасажер в специален вагон. Едва след 100 часа, когато влакът спрял в град Чита, той научил от високоговорителя на гарата къде се намира. Оттам пътувал още 14 часа до затвора в Краснокаменск. Именно от Краснокаменск той подновява потока от затворнически изявления, които определят съвременното дисидентство в Русия.
Затвореният в миналото за чужденци Краснокаменск е толкова отдалечен, че дотам самолет не лети, а улиците нямат имена. Дори и името на лагера ЯГ 14/10 идва от системата ГУЛаг, когато е бил запазено място за осъдените на "строг режим". Ходорковски е единственият престъпник с бяла якичка от всичките зекове, както на жаргон от съветската ера се наричат и днес затворниците в Русия. Все едно се е приземил на друга планета. "Първото нещо, което ме попита - има ли интернет в Краснокаменск, има ли мобилни телефони, спомня си Наталия Терехова, адвокат и първият външен човек, който се среща с него. Дори не знаеше колко далеч от Москва се намира."
Веднага щом й разрешават, майка му тръгва на път. Марина му задава същия въпрос като всички останали. Подозирайки, че ги подслушват, тя го написва в една тетрадка. Защо не си тръгна? Съжаляваш ли? Не. Ако не бях останал, нямаше да мога да гледам децата си в очите. "Това го прошепна, спомня си Марина. Там можеше да шепнеш."
Когато Ходорковски се настанява в барака номер 8, разбира, че всяка негова грешка, истинска или измислена, води до наказание. Затварят го в карцера за 7 дни, защото пил чай на забранено място. Глобяват го, защото си свалил ризата да се пече на слънце до прозореца. Ходорковски започнал да изучава правилата в затвора, за да се защитава. Обаче го пратили в карцера за неразрешено притежание на екземпляр от правилника. "Това, че ме държаха в карцера, бе очевиден опит да ме сломят, да ме унижат, каза ни Ходорковски. По чие нареждане? Не знам. Знам, че някой се обаждаше от Москва от федералните власти на затворите. За останалото можем само да гадаем." Но каза, че се е приспособил. "Ставам по-твърд пред лицето
на несправедливостта и се боря, като използвам всички средства." "В момента, добавя той, не разполагам с кой знае колко такива."
"Хората се бояха от него, защото усещаха, че около неговата личност има някакви странни работи, ни каза Роман Стародубцев, съкилийник на Ходорковски. Ако направеше погрешна стъпка, служителите го наказваха на секундата. Даже да се говори с него беше опасно. Ако приказваш с него пет минути, 15 - 20 минути по-късно те викат в администрацията и те карат да им кажеш всичко, за което сте говорили."
Условията са брутални, от минус 40 градуса през зимата до над плюс 40 градуса през лятото. В началото Ходорковски го карат да кърпи полицейски униформи, но постоянно има неприятности заради несръчността си. Докато не работи, настървено чете - за разлика от предшествениците си в ГУЛаг има разрешение да се абонира за цели 174 вестници и списания наведнъж, които пристигат с камион с едноседмично закъснение.
В нашата кореспонденция с Ходорковски най-емоционалните му реакции бяха провокирани от ужасната непредсказуемост на живота му като затворник, както и от грубата неморалност на наказателната система. "Точно както е било и в миналото, тя си остава школа по престъпност за човека, който попадне в нея. Лъжите, провокациите, злобните интриги са част от всекидневието", каза ни той, драскайки отговорите си в стъклената клетка.
Гневът му се излива от написаните страници. Липсата на сериозна работа прави затворниците зли, казва той. Липсата на посещения разбива семействата. Бюрократите забраняват всичко в колетите, "дори и солта". Най-дразнеща е "невъзможността да предвидя бъдещето си, дори и по най-примитивния и банален начин. Часовниците са забранени в затвора, затова никой не може да разбере кога и къде го извеждат. "С документи." "Без документи." "Облечете се според сезона." Това е максималната информация, която ти дават. Научавам едва 10 - 15 минути преди да ме пуснат на разходка или за душ (и това става само веднъж седмично)."
"Осъзнах, пише той саркастично, че всичко, което трябва да правя, е да се отпусна и да приема живота, какъвто е, независимо дали включва 24-часовото наблюдение, откритите или тайни претърсвания или много други "удоволствия" на затворническия живот." Със сигурност, завършва той, в сравнение с ГУЛаг, който физически е унищожил милиони мои съграждани, днешните руски затвори са огромна стъпка напред." Това обаче е, казва той, "ГУЛаг лайт".
Затворът отдавна има някакво почти митично място в руската култура - Сибир е пречистващата междинна гара, където аристократите замислят революции, а ядрените физици се превръщат в борци за мир. За това наследство сега претендира Ходорковски. "Затворът, казва той на романиста Борис Акунин, освобождава човека."
През първите 40 години от живота си Ходорковски е бил много неща - контрабандист и банкер, петролен магнат и филантроп - но никога не е бил политически мислител или писател. Путин го превръща и в двете. Най-известният му полемичен текст, публикуван през първата година зад решетките, изненада всички с изобличаването на либералите, управлявали Русия през 90-те години, които той е финансирал с милиони долари. Те били "нечестни и непоследователни", "разглезени бонвивани", които "измамили 90% от населението" и си затваряли очите пред корупцията в процеса на приватизация. Трябвало да изпитват "чувство на срам". Що се отнася до самия него и останалите олигарси, "бяхме съучастници в тяхното злотворство и лъжи".
Дори и това да е затворническо преобразяване, Ходорковски продължи да смайва хората с много по-нататъшни изявления, станали известни като статиите под наслов "Равнение наляво", в които той твърди, че Русия трябвало да се раздели с политиката на демократите и да се съобрази с негодуванието на старите комунисти, като възстанови социалните програми и реагира на жалбите около приватизацията. "Завоят наляво, пише той, е толкова необходим, колкото и неизбежен в съдбата на Русия."
Оттогава писанията на Ходорковски се анализират и обсъждат надълго и нашироко от тези, които все още мислят за политиката в съвременна Русия. "Мога да се определя като волтерианец, пише на едно място Ходорковски. С други думи, радетел на свободното мислене и на свободата на словото." Той въстава срещу "расизма" на твърдението, че руснаците са генетично непригодни за демокрация, твърди, че правосъдната реформа е предпоставка за събаряне на тоталитаризма и размишлява за бога, свободата и мистичната сила на руската душа. Дори променя възгледите си за гигантското прехвърляне на общественото богатство в частни ръце, в което самият той активно е участвал. "Руснаците имат право да се гневят, казва той. Приватизацията не беше особено справедлива."
Постепенно се очертава един нов Ходорковски, съзнателен творец на своя образ на демократ мъченик. Трансформацията му пленява въображението на хора като Акунин. "Путин изобщо не ме изненада, казва той. Изненада ме Ходорковски." През 2008 г. Акунин публикува многомесечната си кореспонденция с бившия олигарх в руското издание на сп. "Ескуайър", с което предизвика литературна сензация и накара органите отново да хвърлят Ходорковски в карцера. За един писател, казва Акунин, "най-интересното е да наблюдава как една голяма личност внезапно поема в съвсем различна посока. Вземете например Андрей Сахаров. Приликите са много".
Само допреди няколко години подобно твърдение би прозвучало като ерес. С Нобеловата награда за мир и мощен призив за съпротива срещу съветския тоталитаризъм Сахаров е светецът, покровител на неколцината застаряващи съветски дисиденти, които все още са активни в руския обществен живот. Но много от ветераните на движението за човешки права макар и неохотно започват да споделят това мнение за Ходорковски. Виждат го ако не като герой, поне като новопокръстен.
Когато миналото лято седнахме в едно опушено московско литературно кафене, Лев Пономарьов, безстрашен борец за човешки права от съветски времена, си спомни единствената си среща с Ходорковски, проведена само десет дни преди неговото задържане. Ходорковски обещал пари на неговата гражданска организация. "Беше готов да ни помогне, каза Пономарьов. Каза ми "омръзна ни да се страхуваме". Имаше предвид, че преди това е бил прекалено предпазлив."
Този възглед все повече се споделя и от тези, които познават Ходорковски най-добре - семейството му, което той оставя в недоумение. В отдалечените квартали на Москва, където неговият 76-годишен баща и 75-годишна майка все още живеят в аристократична къща от ХVІІІ век, където днес се помещава основаният от него, а сега стопанисван от тях интернат за сираци, още цари голямо объркване по въпроса за неговия избор. Къщата им е храм на сина затворник. Навсякъде наоколо има пръснати увехнали цветя - букети, пратени да отбележат последния му рожден ден зад решетките. Баща му Борис с готовност ни показва изпратения от почитател огромен портрет на неговия син, нарисуван като Исус. Но беше малко странно да видим снимките
на Ходорковски, ръкуващ се с Путин, които висят в антрето в хубави рамки. Една от тези снимки е правена само няколко седмици преди да започне кампанията срещу ЮКОС, а под нея има надпис "Президентът на Руската федерация благодари на ЮКОС". Защо са тези снимки на Путин? "Трябва да познаваш врага си по лице", каза Борис. Марина въздъхна. "Путин никога няма да го пусне", каза тя.
Няколко седмици по-късно се срещнахме с 24-годишния син на Ходорковски Павел в Ню Йорк, където живее в самоналожено изгнание. Той приличаше толкова на баща си, че беше лесно да го разпознаем в тълпата в италианския ресторант. За Павел си остава трудно да примири образа на бащата, от когото все още се възхищава, с човека, който се е забъркал в цялата тази каша. Според Павел баща му никога не е гледал реалистично на нещата. Отбелязахме какво ни беше казал Ходорковски - че май е бил "наивен", задето не напуснал Русия, когато е могъл. Павел казва, че това е промяна. Баща му вече не обвинявал само хората около Путин. "Той осъзна, че Путин просто се беше дръпнал настрани и беше позволил всичко това да стане, казва Павел. Сега е по-малко наивен, не такъв идеалист."
Може да се твърди, че това е станало и с Русия. Отишли са си надеждите и оптимизмът на последните две десетилетия. Руснаците са загубили романтичното си отношение към демокрацията, изтощени от политическата и икономическа бъркотия на 90-те години, която те свързват с понятието демокрация. А и повечето не виждат герой в милиардера дисидент. Мнозина подкрепят Путин, почти всички го приемат. От време на време се появяват гнезда на опозицията, но резултатът е слаб. На рождения ден на Ходорковски миналата година бяха арестувани неколцина протестиращи близо до Червения площад. Никой не се трогна кой знае колко.
Ходорковски започна защитата си през април с фронтална атака срещу властта. "Смятам това дело за политическо и опорочено, организирано от моите опоненти с цел да не бъда освободен", заяви той пред съда от стъклената си клетка. Размахвайки два стъклени буркана с петрол, които адвокатът му контрабандно беше внесъл в съдебната зала, той пародира внушението, че бил откраднал собствения си петрол: "Да се твърди, че съм измамил самия себе си, е абсурдно." Присъдата може да бъде произнесена тази пролет. Тъй като руските
съдии дават осъдителни присъди в над 99% от случаите, дори и при тези случаи, които не представляват интерес за Кремъл, малцина се съмняват в крайния резултат, който може да бъде 22 години зад решетките. "Съвсем очевидно е, че има хора, които искат да го оставят в затвора завинаги", казва Вадим Клювгант, неговият главен адвокат.
Но подкрепата за Ходорковски понякога идва от изненадващи места. Служителката, която проверяваше паспортите ни всяка сутрин на влизане в сградата на съда, призна, че години наред тайно пращала на Ходорковски насърчителни писма. Генадий Гудков, ветеран от КГБ, сега народен представител от партията на Путин, ни каза, че по негово мнение новото дело било безсмислено прекаляване. "По принцип Русия през последните няколко години свикна да си мълчи, казва той. Сега вече млъкна напълно."
Сюзън Гласър, главен редактор на FP, и Питър Бейкър, кореспондент на в. "Ню Йорк таймс" в Белия дом, са авторите на книгата "Възходът на Кремъл: Русия на Владимир Путин, краят на революцията"
|
•
Блог
