|
|
Партньорство в упадъка
Защо САЩ се нуждае от Европа повече от всякога
Автор: Даниел Корски | 04 март, 18:26
 |
| [Reuters] |
|
|
|
Сърбия ще представи пред ООН резолюцията за Косово
Днес пред Общото събрание на ООН ще бъде представане съгласуваната между Сърбия и ЕС резолюция за Косово.Министерството на външните работи внесе вчера следобед съгласувания с ЕС текст в Общото събрание на ООН. Днес документът ще бъде представен от сръбския външен министър Вук Йеремич в следобедната част на заседанието, която започва в 15 часа.По думите на сръбския президент Борис Тадич Сърбия и ЕС са съгласували "формула, която открива диалог за бъдещи решения, основава...
|
|
Исландските китоловци започват борба срещу еврочленството
Исландските китоловци повеждат битка срещу членството на страната им в Европейския съюз (ЕС), обезпокоени, че спорното им препитание ще бъде жертвано по време на преговорите за присъединяване, съобщи агенция Франс прес, цитирана от EUbusiness.Официалното начало на преговорите за членство с Брюксел съживиха дебата за лова на китове в Исландия. Островната държава, Япония и Норвегия са единствените в света, които позволяват този вид лов.ЕС изрази своето несъгласие с...
|
|
Сърбия е готова на компромис за Косово в името на еврочленство
Пропукване в дълго поддържаната политика на Сърбия на безкомпромисност към Косово се появи през почивните дни, след като президентът Борис Тадич каза, че държавата му е отворена да обсъди компромисно решение за резолюцията й за Косово, съобщи EUobserver.През юли, веднага след като Международния съд в Хага обяви, че едностранното обявяване на независимост на Косово не е в противоречие с международното право, Белград подготви резолюция за Общото събрание на ООН. В нея се заявява, че...
|
|
Исландия реагира остро на критиките на ЕС за прекомерен улов на скумрия
В четвъртък исландският министър по риболова Йон Бярнасон остро реагира на критиките на Европейския съюз (ЕС), че страната е превишила улова на скумрия. Той нарече заплахата за санкции "нелепа", съобщи агенция Франс прес, цитирана EUbusiness."Ние ловим скумрия, която приближава бреговете ни в големи количества", каза Бярнасон след критиката на ЕС, че Исландия и Фарьорските острови ловят повече риба, отколкото е допустимо според изследвания на учени."Според международното...
|
В САЩ анти-европейският сезон отново е открит. Когато стане това (обикновено през втората година на президентския мандат, когато Белият дом има нужда от изкупителна жертва), администрацията и анализаторите започват да стрелят: "Европейците не помагат. Те не воюват достатъчно."
Така обаче те пропускат най-важното – САЩ и Европа са най-добрите съюзници, на които и двете сили могат да се надяват. Имат сходни традиции, споделят определени ценности и имат дълга история на сътрудничество зад гърба си. И най-важното, те са от една и съща страна на барикадата, тази на силите в упадък.
Европейците и американците все още се радват на достоен за завист стандарт на живот, но въпреки това "двойният упадък" е безспорен. Въпреки че упадъкът се случва с различна скорост, няма съмнение че САЩ и Европа ще продължат да потъват в собствената си незначителност. В началото на 20 век населението на Европа се равнява на една четвърт от световното население, през 1950 на 15%, а днес само на 7%. Очаква се през 2050 г. населението да се свие до 5%. БВП на ЕС като процент от световния БВП пък се е свил от 28% през 1950 до 21% днес, а през 2050 г. може да се равнява едва на 18% поне според анализите на самия ЕС. Упадъкът на Америка не е толкова бърз, но възходът на страни като Китай, Индия и Бразилия неизбежно ще я изтласкат встрани. Днес тези факти се отричат само от странната коалиция на холивудските студия, Републиканската партия и романтичните европейци. Тези групи си живеят, както преди, мислейки си, че Холивудските митовете за безкрайната сила на Запада са вечни.
Истината е доста по-депресираща. Обаче тъкмо тези факти, а не броят на европейските войски в Афганистан, би трябвало да определят дебата за трансатлантическите отношения и бъдещето на НАТО.
Битката с талибаните е важна, но не може да бъде безкрайна, избирателите няма да го позволят. Един ден американските и европейските войници ще се приберат у дома. Да се надяваме, че оттеглянето на силите ще дойде след победа (както и да я дефинираме), но това съвсем не е сигурно. Само едно е ясно – САЩ и Европа ще си тръгнат рано или късно, а Кабул вече се подготвя за последствията.
И така да съдиш за съюзниците по това дали са готови да участват в битката срещу талибаните е късогледо. Представете си навремето САЩ да бяха избрали съюзниците си по това кой има желание да воюва рамо до рамо с 82-ра въздушна дивизия – това би означавало да прекратят сътрудничеството си с Великобритания през 1966 г., след като премиерът Уилсън отказва да изпрати английски войски във Виетнам.
Слава богу, американската администрация тогава не поема по този път. Точно обратното – след Втората световна война полага всякакви усилия, за да заздрави съюзничествата, основани на ценности и интереси. САЩ осъзнават колко е важно да се мисли отвъд непосредствената война. Може би краят на Студената война беше подходящия момент да се сложи край на НАТО, но балканските кризи през 90-те, както и предизвикателствата към сигурността след 11 септември показаха, че този съюз е нужен. Това е вярно и днес. Алтернативата – да се замени НАТО със съюз между САЩ, Обединеното кралство, Канада и Дания – може би ще даде на САЩ необходимата им военна сила за настоящата война, но ще им отнеме легитимността и гъвкавостта, които НАТО гарантира.
Разбира се НАТО трябва да се промени. Повече европейски инвестиции в организацията са необходими, ако искаме САЩ да запазят ангажимента си към нея. По това разбира се си струва САЩ да настоява, а да не отстъпва. Страните-членки на ЕС (дори Франция и Обединеното кралство) са изгубили и никога няма да придобият отново възможност сами да финансират всичко необходимо. Само сътрудничеството сред европейците може да елиминира огромните загуби от дублирането на ресурси и да помогне за превръщането на европейските въоръжени сили в модерни армии, способни да поддържат световната сигурност. Американската администрация би трябвало публично да подкрепи тези усилия.
Ако САЩ застанат ясно зад сътрудничеството на ЕС в областта на отбраната вероятно ще се сдобият с партньора, от който имат нужда. Заедно, Америка и Европа могат да се справят и може би дори да прекратят колективния си упадък. По отделно обаче и двете ще бъдат под обстрел.
Даниел Корски е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика.
|
•
Блог
