|
|
Иран, Facebook и границите на онлайн активизма
Лидерите на онлайн зеленото движение откриха рисковете и капаните на онлайн организациите: по трудния начин
Автор: Камерън Абади | 23 февруари, 14:10
 |
| [Reuters] |
|
|
|
Сърбия ще представи пред ООН резолюцията за Косово
Днес пред Общото събрание на ООН ще бъде представане съгласуваната между Сърбия и ЕС резолюция за Косово.Министерството на външните работи внесе вчера следобед съгласувания с ЕС текст в Общото събрание на ООН. Днес документът ще бъде представен от сръбския външен министър Вук Йеремич в следобедната част на заседанието, която започва в 15 часа.По думите на сръбския президент Борис Тадич Сърбия и ЕС са съгласували "формула, която открива диалог за бъдещи решения, основава...
|
|
Исландските китоловци започват борба срещу еврочленството
Исландските китоловци повеждат битка срещу членството на страната им в Европейския съюз (ЕС), обезпокоени, че спорното им препитание ще бъде жертвано по време на преговорите за присъединяване, съобщи агенция Франс прес, цитирана от EUbusiness.Официалното начало на преговорите за членство с Брюксел съживиха дебата за лова на китове в Исландия. Островната държава, Япония и Норвегия са единствените в света, които позволяват този вид лов.ЕС изрази своето несъгласие с...
|
|
Сърбия е готова на компромис за Косово в името на еврочленство
Пропукване в дълго поддържаната политика на Сърбия на безкомпромисност към Косово се появи през почивните дни, след като президентът Борис Тадич каза, че държавата му е отворена да обсъди компромисно решение за резолюцията й за Косово, съобщи EUobserver.През юли, веднага след като Международния съд в Хага обяви, че едностранното обявяване на независимост на Косово не е в противоречие с международното право, Белград подготви резолюция за Общото събрание на ООН. В нея се заявява, че...
|
|
Исландия реагира остро на критиките на ЕС за прекомерен улов на скумрия
В четвъртък исландският министър по риболова Йон Бярнасон остро реагира на критиките на Европейския съюз (ЕС), че страната е превишила улова на скумрия. Той нарече заплахата за санкции "нелепа", съобщи агенция Франс прес, цитирана EUbusiness."Ние ловим скумрия, която приближава бреговете ни в големи количества", каза Бярнасон след критиката на ЕС, че Исландия и Фарьорските острови ловят повече риба, отколкото е допустимо според изследвания на учени."Според международното...
|
Група активисти на иранското зелено движение имаха грандиозен и подробен план за 11 февруари. Наричаха го стратегия "Троянски кон": поддръжници на опозиционния лидер Мир Хусейн Мусави, облечени незабележимо, трябваше да се присъединят към официалния парад за 31-та годишнина на Ислямската революция. В един момент трябваше да се съберат пред камерите на чуждестранните медии, да се разкрият като активисти на зеленото движение и да изобличат жестокостта на режима така, че да ги види целия свят.
Както видяхме, обаче, нищо такова не се случи по време на официалната манифестация. Планът не проработи - 11 февруари ще остане в спомените на активистите не като триумф, а като разочарование. Мащабът на поражението, което значително обезсърчи движението, е свързан със спецификата и грандиозността на плана, развит през последните седмици чрез блогове, мейли и социални мрежи.
Иранските активисти отдавна се радват на предимствата на интернет комуникацията, но след изборите на 12 юни, все по-често попадат в капаните на онлайн общуването. Поради подкрепата на собствените им онлайн поддръжници, активисти и участници, оптимизмът им толкова нарасна, че заприлича на пазарен балон; балон, който се спука в четвъртък.
Днес много от зелените преживяват нещо като идеен махмурлук. Мохамад Садехи, 27-годишният иранско-германски администратор на официалната страница на Мусави във Facebook, признава, че не знае какво следва оттук нататък. До сега той винаги успяваше да бъде една крачка пред другите, но днес е напълно объркан.
Той направи страницата във Facebook миналия януари, много преди Мусави официално да обяви кандидатурата си, когато социалната мрежа беше свободно достъпна за всички интернет потребители в Иран. В следващите месеци, след като страницата привлече малко, но отдадени поддръжници, щабът на Мусави се свърза със Садехи с молба за съвет и сътрудничество в предизборната кампания.
След изборите щабът на Мусави в Техеран и Facebook страницата му в Германия преживяха много различни съдби. Хора от щаба бяха отведени в иранските затвори, а на Facebook страницата имаше експлозия от последователи. Садехи реши, че е длъжен да продължи кампанията от името на Мусави, независимо от щаба и да превърне страницата в място за срещи и инфо-табло за симпатизантите и активистите. Страница изигра главна роля в пропагандирането на среднощното припяване "Аллах е велик" в знак на непокорство и в организирането на протестите, свързани с големите ирански и шиитски празници.
Садехи признава, че той и последователите във Facebook са планирали и действията на 11 февруари. Те очаквали, че движението вече е толкова силно, а легитимността на режима толкова подкопана, че зелените в крайна сметка ще успеят да започнат преговори, а протестното движение ще стане неизбежно. Днес Садехи предвижда мрачно бъдеще: струва му се, че иранците са обречени на военен преврат, гражданска война или международни санкции, които ще предизвикат масови страдания.
Както при повечето зелени движения, очевидно и вярата на Садехи в протестите е свързана с "хоризонталната им организация", с факта, че са структурирани без йерархия. Всички очакваха, че това ще бъде истинската сила на движението, но точно това се оказа слабост. Хоризонталната организация не може да разпредели ролите по различните хора според силите им; не може да възнагради тези, които са активни или да санкционира онези, които се скатават. Facebook накара много млади иранци да забравят тези прости истини. Въпреки че Садехи твърди, че се обръща към зелените активисти в Иран, признава, че няма идея колко от тях изобщо са в страната, а официалните статистики показват, че повечето са в чужбина.
В крайна сметка, новите технологии не могат да заменят изпитаните предимства на институционалното строителство. Често се припомня, че ислямската революция успя не на последно място и защото аятолах Хомейни хитро се измъкна от наложеното му изгнание в Ирак и Франция чрез записи на обикновени касетки, изобличаващи шаха. По-рядко се споменава обаче, че Хомейни беше успял в продължение на няколко десетилетия да изгради организация от последователи, готови не просто да разпространяват касетките, но и да развиват институции, въплъщаващи визията му. Хомейни успя не само заради вдъхновяващата си и бляскава реторика, а най-вече заради отдадеността си на старомодната политическа черна работа.
Може да използваме разочарованието от 11 февруари като възможност да видим по-ясно отношенията, които се развиват сред активистите със средствата на интернет технологията, както и ролята, която технологията може да играе в една радикална промяна на Иран. Активистите извън страната трябва непрекъснато да помнят, че не могат да се присъединят в протести в Иран и да си дават сметка, че най-многото, което могат да направят е да съобщават за тях и да ги наблюдават отдалеч. Всъщност, най-ефективно би било, ако се фокусират върху натиск над правителствата в страните, където са, за да се вслушват те в иранските активисти.
Освен това всички активисти трябва да знаят, че масовите движения в Иран зависят много повече от разпространяването на информация, което не разчита на интернет връзка и прокси сървъри, за да се промъкне през правителствените филтри. Клюките също не бива да се подценяват особено сред традиционни класи, които може да са скептични към революция.
И вместо да настояват на хоризонталната структура на движението, интернет активистите, може би е по-добре да дадат на Мусави, Мехди Каруби и Мохамед Хатами полагащата им се роля на лидери. Многогласната, индивидуалистична иранска блогосфера е възхитителна като упражнение по свобода на словото, но не е най-добрият начин да се концентрира енергията на една група в преговорите й с една враждебна държава.
Цинизъм и отчаяние може би царят днес в редиците на иранските активисти. Добре би било обаче, да си припомнят, че социалните движения с такъв мащаб не се организират като спринт, а като маратон. Може би това е другият урок, който трябва да научат от Хомейни – той започна агитацията си срещу шаха в началото на 60-те години, цели 15 години преди да започне да реализира визията си за ислямска държава. Хубаво е, че зелените работят, за да подкопаят визията му, но добре би било ако те наследят търпението му. Изключение е, а не правило режимите да падат, заради Троянски коне.
Камерън Абади е автор в Берлин за Die Zeit и Spiegel International.
|