|
|
Универсалната дописка
Как да отразим срещата на която и да е международна организация
Автор: Илин Станев | 10 юли 2008, 18:05
 |
И също толкова смислените протести
Фотограф: mujitra |
Неефективна международна организация публикува решително предупреждение за ситуация, която тя няма никаква сила да промени. Това е последнaтa от поредицата публични изяви имащи за цел да припомнят за съществуването на тези беззъби междуправителствени образования.
"Ние сме силно загрижени за този много сериозен изблик на сериозност", каза ръководителят на институцията - или бивш министър от развиваща се страна, или европейски, или американски бюрократ от средно ниво. "Това е сигнал към света за пробуждане. Той трябва да вземе под внимание жизненоважното послание за факта на съществуването на моята организация".
Това са първите два абзаца от генерична (или общо приложима) дописка за среща на която и да било международна институция, заемка от блога на FT. Поради непреходното й значение, както и поради съвпадението на публикацията с края на срещата на Г-8, си позволявам още два абзаца превод.
Директорът на институцията, базирана в Ню Йорк, Вашингтон или някой подходящ западноевропейски град, произнесе реч на нейната годишна конференция, по време на която министри от целия свят се събират за да си стиснат импотентно ръцете относно най-модерния въпрос на деня. Организацията се опитва да оправдае своето почти напълно безполезно съществуване като се присъедини към многобройните подобни говорилни в подчертаването на последната криза, на която глобалните медии в последно време са обърнали най-много внимание.
"Правителствата по света трябва да обединят усилията за преодоляване на който и да е от сериозните въпроси, които тази година са излезли на дневен ред", каза директорът. "Все още не е настанало време за паника, но ако ситуацията продължава да се развива, без да бъде отбелязана ролята на моята институция за повдигането на въпроса, ние бихме били в пълното си право да я наречем криза".
По нататък сами:
The organisation, whose existence the White House barely acknowledges and to which hardly any member government intends to give more money or extra powers, has long been fighting a war of attrition against its own irrelevance. By making a big deal out of the fact that the world’s most salient topical issue will be placed on its agenda and then
issuing a largely derivative annual report on the subject, it hopes to convey the entirely erroneous impression that it has any influence whatsoever on the situation.
The intervention follows a resounding call to action in the communiqué of the Group of [number goes here] countries at their recent summit in a remote place no-one had previously heard of. The G[number goes here] meeting was preceded by the familiar interminable and inconclusive discussions about whether the G[number goes here] was sufficiently representative of the international community, or whether it should be expanded into a G[number plus 1, 2 or higher goes here] including China, India or any other scary emerging market country that attendees cared to name.
The story was given further padding by a study from an ambulance-chasing Washington think-tank, which warned that it would continue to convene media conference calls until its quixotic and politically suicidal plan to ameliorate whatever crisis was gathering had been given respectful though substantially undeserved attention.
Ends
|
•
Блог
Браво