|
|
Начало
| Блог
| На какво всъщност мирише въглеродният диоксид
На какво всъщност мирише въглеродният диоксид
Автор: Георги Ганев | 29 май 2008, 12:36
В текущия брой на ФП може да се прочете на стр. 8 доста стресираща статия, според която ново изследване "прави пряка връзка между увеличените емисии (на въглероден диоксид) и увеличени нива на човешка смъртност". По-точно проф. Джейкъбсън от Станфордския университет е показал, че увеличението на въглеродния диоксид води до увеличение на глобалната температура, което пък покачвало нивата на газа озон, особено на страдащи от замърсяване места, което водело до смъртта на 21 600 души годишно.
Впечатляващо.
Но като се замисли човек, цялата тази аргументация има проблеми.
Проблем първи. Напоследък затопляне няма. Най-горещата измерена досега година си остава 1998. Средногодишната глобална температура през 2007 е по-ниска от тази през 2006, която пък от своя страна е по-ниска от тази през 2005. Данните са от официалния за света източник - изследователското звено по климата към Университета на Източна Англия. Този източник предлага не само изходните данни, но и "изгладен" времеви ред (очевидно с някакъв филтър, т.е. това представлява извлечен тренд). При поглед върху изгладения времеви ред се вижда, че през 2007 има спад на глобалната температура за пръв път от ... 1966. А преди да мине към спад, трендът на забавяне на затоплянето е ясно видим във всяка една оп предходните 8 години. С други думи, въпреки че вън от съмнение първото десетилетие на 21 век ще е най-топлото от доста (не знаем точно колко) време насам, посоката на промяна в световната температура може да се окаже съвсем не положителна. Говоренето, че тенденцията за "глобално затопляне" продължава и през този век, има проблем с фактите. Топло е - да. Но затопляне май вече няма. Това странно развитие в температурите е придружено от добре известния факт на непрекъснато увеличаващите се емисии въглероден диоксид в света, ускоряващо се през последното десетилетие.
Проблем втори. Дори да приемем, че глобалното затопляне продължава, връзката между въглеродния диоксид и това затопляне по никакъв начин не е доказана. Научно- популярният разказ за парниците е хубава история, но с научно-популярни разкази наука не се прави. В момента, в който се намеси сериозна наука, разказът за запарващият цялото земно кълбо въглероден диоксид започва силно на издиша. Първо, добре установената много дългосрочне корелация между световната температура и нивата на въглероден диоксид изглежда, май, върви не в посока от диоксида към температурата, а в обратната. Статистическият анализ на времевите редове по-скоро показва, че температурата причинява въглероден диоксид, а не обратното. Второ, в момента в който парниковият разказ бъде вкаран във формален, математически издържан, вътрешно последователен и пълне модел, то този модел предрича не само, че при увеличение на въглеродния диоксид ще има затопляне, а че това затопляне ще се случва по точно определен начин - първо във високите части на тропосферата и след това бавно надолу към повърхността на земята. Да, както казват немците, ама не - в нито един момент на последните десетилетия на затопляне земята не се е затопляла по този начин, а по точно обратния - от повърхността нагоре в атмосферата. С други думи, дори наистина повишената температура да води до концентрация на озон, професорът не е прав да отдава тази повишена температура на въглеродния диоксид. Няма научно основание за такова твърдение.
Проблем трети. Дори да приемем, че затоплянето продължава и че то се дължи на въглеродния диоксид (повтарям - и двете в този момент са изключително спорни и оборими твърдения в този момент), то едва ли увеличаването на концентрацията на озон е единственото следствие, което има отношение към смъртността. Само за България може да се каже, че смъртността през зимните (студени) месеци е в пъти по-голяма от тази през летните (горещи) месеци. И единствената разлика между двата вида месеци са... средните температури - всичко останало е еднакво - и държавата, и институциите, и здравната система, и доходите, и потреблението. Това, че професорът е открил един минус от затоплянето, по никакъв начин не решава спорния (и той наистина е спорен) въпрос дали затоплянето е нещо лошо или не чак толкова. Само за илюстрация, че това е наистина спорен въпрос, последните два, преди сегашния, периода на очеваден възход на европейската цивилизация (късната античност с Римската империя и ренесанса) някак "случайно" може би съвпадат с периоди на значително покачване на средните температури в Европа.
Проблем четвърти. Професорът сам твърди, че установеният от него проблем се проявява основно във вече замърсени места. Едва ли има пред вид замърсени с въглероден диоксид. По-скоро става въпрос за промишлени газове, цимент, асфалт, бетон, други мръсотии, бензинови изпарения, замърсени води и прочие. Може би ако тези неща се поизчистят, и проблемът на професора ще поизчезне.
В обобщение - това, че може би има връзка между повишаване на температурите в мръсни места и смъртност, причинена от озон, по никакъв начи не означава, че "въглеродният диоксид убива". Да се твърди, че има научно доказателство за нещо подобно е крайно безотговорно.
|
•
Блог
да не говорим, че СО2 в атмосферата е 0,04% и повишението му с колосалните 5% примерно няма ама никакво измеримо отражение както върху способността на атмосферата да задържа инфрачервени лъчи, така и върху което и да е друго нейно качество.